Пътеката към гората

- И даже си вампир... - промълвих тихо.
- Мхм ето така е по-добре. - усмихнах се.
- Е за колко време си тук Майкъл?
- Е иначе и на мен ми е приятно. - усмихнах се.

Момчето се представи отново с истинското си име този път.
- И на мен ми е много приятно- казах. Вики нещо каза на ухото на Майкъл, а аз се опитах да разбера какво но чух само"И даже си..." . Замислих се над тези и думи. След няколко минути получих смс "Имаш фотосесия след 15 минути". "Мамка му. За мен няма почивка." Показах смс-а на Вики и вдигнах рамене.
- Съжелявам, но аз трябва да тръгвам. Имам работа.- станах и измърморих. Прегърнах Вики. По навик прегръщах всеки, затова може би бездаискам прегърнах и Майкъл. Тръгнах и им метнах. След малко осъзнах какво направих.
- Съжелявам Майк. -извиках като се връщах на обратно от пътеката.

Той я изгледа и каза:
-Епък.. няма нищо.. - след това погледнах Вики и й отговорих:
-Еми.. да.. бях на мисия в Европа, където трябваше да пленя една красива убийца, но.. тя ме плени и ме превърна във вампир.. сега съм.. перфектния шпионин и силата ми е точно, като за мен - след тези думи той издиша и каза:
-Ами.. и ти ли си вампир?

- Мдааа. - засмях се.
- Такъв наемен убиец едва ли има гадже, а? - засмях се.
Бе ми писнало от звездите исках да се запозная с някой по-убикновен.

-Хах- засмях се и аз. После отговорих:
-Коя би се вързала на моя акъл. Мисля само как да работя и да бяхам от убийци.. Момиче със шпионин като мен е все едно да смесиш текилата с уйски.. - след тези думи се доближих и образът ми се откри. Бях в истинският си образ. Във истниския Майкъл Уестън..

- Може би такава като мен. - засмях се.
Ама какво си мислех. Ако кажех на менидъжра ми той
щеше да ме убие. Засмях се наум.

Той я загледа и каза:
-Едва ли красиво и младо момиче като теб би се хванало да обикаля света... и то точно с мен - след тези думи той се почеса и попита:
-Ами.. имаш ли идея къде съм.. така де... в кой град?

- Ами аз така или иначе си го обикалям. - засмях се.
- *избухнах в бурен смях* Ел Ей глупчо.
Сетих се, че утре имам записи от 12.
Извади телефона си и си навих аларма за 10.

-Wow- учудих се:
-Значи съм преминал пътя от Маями.. до Ел Ей за по-малко от 4 часа.. пеша - засмях се и я погледнах. Зачудих се и попитах:
-А знаеш ли къде мога да се задомя.. нещо като хотел.. място да се скрия?

- Ами може да си тръсим заедно. - засмях се.
- Къщата ми тук още не е готова. - усмихнах се.
- А защо избра да си шпионин? - репих да попита въпреки, че можех и сама да разбера.

Почесах се и казах:
-Еми.. не знам.. за да помагам на слабите... да служа на страната си или по-скоро защото е различно.. не си себе си в тази професия.. приемаш различни облици и това е.. - след което се огледах и казах:
-Трябва да си купя нови дрехи..

- Мм определено. - засмях се.
Седнах отново на земята и от чантата сию
извадих едно шише с вода. Отпих малко.
- Искаш ли? - попитах го.

Поклатих глава в отрицание и отговорих:
-М-м-м.. Не.. Предпочитам да пия едно уйски в момента - след тези думи той се огледа и продължи:
-Ами.. дали ще можем да намерим някой магазин за дрехи.. и къде може би да се изкъпя, защото.. наистина трябва да се преобразя..

Тогава получих СМС, че къщата ми е готова.
Започнах да поскачам.
- Ами може вкъщи. - усмихнах се.

Той се почеса и каза:
-А-а-а. Не.. не искам да ти се натрапвам.. а и може да си в опастност.. по-добре да си потърся хотел.. - след тези думи той се огледа. Видя си вратовръзката на земята и я взе. Сложи си я на вратът, но не я завърза. Огледа се и допълни:
-Да се надявам да не се изгубя..

- Виж тук трудно ще си намериш свободен хотел, но добре... - казах спокойно аз.
Не ме бе страх, че ще съм в опастност.

Пъхнах си ръцете в джобовете и казах:
-Еми.. ако няма хотел ще намеря някоя изоставена сграда и ще спя в нея.. просто.. ще е по-добре да съм сам.. все едно не съществувам.. - след тези думи Майкъл издиша и започна да обикаля из горичката, за да търси на къде е Ел Ей. Или по-скоро.. тръгна към една посока без да знае дали е натам.. дали щеше да се изгуби..

- Само ще кажа, че така скоро няма да стигнеш до Ел Ей... - извиках.
Обърнах се в другата посока и тръгнах към колата си.

Снимките се отмениха. Стана ми малко тъпо от това. Бяхме се разкали напразно. Затова правих нацупени физиономии. Ади и аз слязахме от колата. Тя предложи да отидем в гората.
-Добре, още не съм ходила там. - Отвърнах и мило.
След малко настроението ми се върна. Отново бях усмихната. Повървяхме малко и стигнахме пътеката към гората. Тръгнахме по нея.
-Май ще си правим диво, женско парти. - Засмях се

Гост

-Хаха да.Има да си вървим...кой знае колко...-Засмях се.
-Но добре,че е спокойно това ми беше идеята да се отърся от всичко и всички.Е не,че си ми досадна просото искам да се отпусна.Опп не исках да се изразявам така ох...май ме разбираш.-Усмихнах се притеснено.Повървяхме малко без да си кажем нищо.Накрая аз се сетих нещо да я попитам:
-Е как е трансформърс?Надявам се да не ми се обидиш,но никога не съм го гледала.

Отначало Ади ме изненада, но разбрах че, се притесни, затова не казах нищо. Дълго само вървяхме и мълчахме. По едно-време Ади развали тишината. Погледнах към нея.
-Да ти кажа честно, аз съм гледала само втората част. - Засмях се.
-Първата така и не се наканих, но вече няма и защо. - Продължих да се усмихвам.
-Много е яко. Всичко е яко. И самият филм, и снимките на трета част. Беше много забавно. Все пак винаги съм си мечтала да стана актриса. - Усмихнах се.
-Гледай само частта с мен, тя е най-яка. Все пак аз съм там! - Казах с променен и горд глас, а после не се удадаржах да се засмея на думите си, които прозвучаха едноврменно нахално и забавно.

Гост

-Ама естествено.Обещавам ще гледам частта с теб.Май изобщо нямаше да го гледам ако ти не беше там.Не го приемай лично не искам да те обидя или нещо подобно...не...просто-И спрях до тук.Толкова ме беше срам.За бога какво дъдрех сега...!?Ужас какво ли си е помислила Роузи?...
-Дали ще се съберем моделите?Защото само аз,ти и Кандис май сме в Лос Анджелис...а?

Ади говореше малко объркано. Почти не я разбрах. Изглеждаше притеснена от думите си. Позамислих се малко върху тях. После се усмихнах и се направих, че не съм я чула. Все пак тя ми беше една от най-добрите приятелки, нямаше как да и се убидя и то за такова нещо.
-Надявам се всички да се събрем. Обичам, когато всички са заедно. Трябва да извикаме Кандис някой път да дойде с нас. Тя е много сладка, истинско ангелче....... Е не колкото нас де. - Засмях се.

Гост

-Оо да някой път ще я извикаме.Задължително.Все пак от всички ангелчета имам 5 любими модела естествено без мен...да ги изреждам ли или ще ти е скучно и досадно?-Засмях се.
-На мен ще ми е интересно кои са твоите топ 5 любими модели на Виктория?-Замлъкнах за малко,а когато се огледах,защото досега се бях заплеснала видях,че ни остава още да си повървим,за да стигнем до гората.Наблизо беше закована една пейка и реших да поседна.

Ади седна на пейката. Аз я последвах. И реших да отговоря на въпроса и.
-Ами моите любими пет са...... - Позамислих се.
-Само 5 ли? Добре. Значе без мен са..... Кандис, Ти, Миранда, Бехати и Алесандра. - Погледнах я в очакване и с усмивка. Чаках да ми каже кой са нейните. Но Ади си мълчеше. Затова настоях:
-Хм, Ади, май забравяш нещо. Твой ред. Кой са твоите любими 5 колежки? - Усмихнах се.

» Навътре в гората
» Mалкото магазинче до гората.