Пътеката към гората

Бях много самотна в този град. Беше ми скучно, дори всички да казват, че този град е рай. Както винаги обикалях, но не бях ходила в гората. Вървях по една пътечка, а навън беше мрачна нощ. Следях луната докато си вървях. Всички ме знаеха като актриса и модел. Исках да ме приемат такава каквато съм. Вървях си и се блъснах в едно момиче.
- Съжелявам!- казах и се загледах в нея. Беше ми позната. Дали съм я виждала преди- помислих си, но след малко се сетих, че я бях видяла на корица на списание където имаше мои снимки. На корицата беше тя с надпис Момиче, облечено в свой стил. Не повдигнах тази тема, направо се представих.
- Мери!- подадох ръката си за поздрав...

Тъкмо се преместих в ЛА и репих да дойда в гората. Това бе първото място на което идвах обикновенно.
Едно момиче се бълсна в мен. Бях я виждала. Тя ми се извини.
- Няма проблем. - усмихнах се.
- Аз съм Вики.

Преди момичето да се представи ме изгледа странно. И ти си ме виждала- помислих. Тя каза, че се казва Вики. Виктория- сладко има за корица на списание. Отново идваха на ума ми някакви мисли. Помислих, че момичето ще се засегне, за дето я блъснах, но тя каза, че няма проблем.
- Ъмм..мисля, че си нова! -казах на глас като го мислих едновременно.
Тръгнах км една пейка и седнах, а Вики ме последва. Изглеждаше ми приятна, но дали беше такава душевно- помислих си. Дано това да е най-добрата ми приятелка- казах си на ум.

- Ами да бях в NY. - усмихнах се.
- Ти си актриса и фотомодел, нали? - усмихнах се.
Тя изглеждаше много приятна. Дано всички тук да са така.
Надявах се да станем приятели.

- Дам такава съм!- казах отегчено, като си помислих, че ще избегни това. Приятна ли- благодаря ти, че поне един път ми го споменахте- мислите ми. Щом тя започна с това реших и аз да кажа нещо.
- Снимката на списанието ти беше наистина уникална! Много ми хареса и наистина не мислех, че ще те видя и то Тук!- казах на един дъх.

- Много се радвам. - усмихнах се.
- Ти отколко време си тук?
- Имаш ли къде да живееш? - усмихнах се.
Аз за сега бях на хотел.

- От малко! Имах снимки тук и се застоях, защото отначалото ми хареса!- отговрих и издишах.
- Да имам къща. Защо?- усмихнах се и отделих един кичур от косата си. Времето ставаше още по-мрачно и ветровито. Започна да ръми. Бяхме облечени с якета, затова никоя от нас не се оплака.
- Оуу сега пък и заваля- казах с радостен глас. Обичах да се забавлявам под дъжда.

- Ами аз питам, защото трябва да си тръся. - засмях.
Тогава заръмя. Аз започнах да се въртя под дъжда.
- Ааа обичам да вали. - засмях се.
Като си спомня колко мразях да вали в Испания.

Вики стана и започна да се върти под дъжда. Започна да вали още по-силно. Аз станах и сложих гуглата си. Отидох до Вик и започнах да се въртя с нея.
- ААаа мега яко вали- казах на Вик. Гледах към луната и се вартях. По-едно време гуглата ми падна, а цялата ми коса се намокри. Започнах да усещам че цялата настръхвам и ми става студено, но не сирах да гледам луната и да седя под дъжда. Отдеглих се и застанах на едно сухо местенце под един огромен перваз. Седнах на земята и се зачудих за Вики. Изглеждаше много млада, а е пътувала толкова много. От скоро е тук. Не знаех много за нея, но ми изглеждаше странно момиче с коео се бях запознала само преди минути.

- Не съм толкова странна. - засмях се.
И седнах до Мери.
- Не съм и толкова млада. - засмях се.
- На 23 години съм. - намигнах й.
- Просто съм родена в Испания, но съм живяла в NY. - усмихнах се.

- Да добре- казах малко недоволна, защото не ми бе казала всичко. Но не ми пукаше особенно. Много ми бе приятно с Вик. Все едно се бяхме познавали от доста време. След малко мислите ми се появиха като глас.
- Приятно ми е с теб. Никога не съм се чуствала защитена и доволна, с момиче с което съм се запознала преди 5-10 минути. Все еддно те познавам от цяла вечност- каза на един дъх и замалчах...

- Аз също. - засмях се.
- Какъв филм ще снимаш сега, а? - казах аз.
Аз сега работех по новия си албум и един ужас.

- Не снимам филм в момента- погледнах я странно. Защо всички си мислеха, че постоянно се занимавам с това. Ами фотомоделството ми.
- Сега имам често снимки, но за малко си почивам. Все пак кариерата ми започва от 4 годишно лапи. Ами за мен почивка- казах и се засмях.
След секунда с Вики чухме стъпки.
- Май не сме сами- казах тихичко и се спогледахме. Бе очевидно, че тя не се притесняваше, но изтръпнах. Свих се към Вик.
- Направи нещо. По-голяма си от мен!- прошушнах, а стъпките още повече се чуваха...

Имах проблем.. Гонеха ме наемни убийци.. наети от един противник в афганистан и се бях скрил в Л.А. Проблема беше, че и сега ме намериха. Зарязах колата си на пътя и се скрих в гората. Победих 3-мата, който ме следваха, оправих си сакото и започнах да се разхождам.. Излязох на една пътека и започнах да крача, като нормален гражданин. Разхождах се и изведнъж...

С Мери чух ме стъпки. И аз усетих, че е вампир. Тя се сгуши в мен.
- Спокойно. - казах аз тихо.
- Мери стой тук. - казах и се изправих да огледам.
Скоро спряхме да чуваме стъпки и аз се върнах при Мери.
- Сигурно е било някое животно. - казах и отново седнах при Мери.

Вики отиде да огледа, а след малко стъпките спряха. Бях сигорна, че е човек. Вики дойде пак до мен. След малко отзаде ни се показа един мъж. Извиках и станах. Уплаших се супер много. Отдалечих се малко от Вик и от момчето. Вики си седеше спкойно седнала.
- Ти кой си? Изкара ми ангелите!- казах и го гледах задъхана. Реших да седна и да се успокоя. Докоснах леко момчето за рамото, а той се отмести за да мина. Седнах при Вик.
- Аз съм Мер, а тя Вики- посочих Вик с глава а момчето ни гледаше.
- Седни при нас- казах спокйно...

Той се оглеждаше страхливо и каза:
-Ами.. аз съм.. такова.. аз съм.. Джони.. Джони Ноксвил и не исках да ви стряскам - след тези думи той преглътна и се усмихна, все едно той наистина е този, който твърдете. Огледа ги и допълни:
-Така де.. Приятно ми е..

Появи се едно момче. Каза, че се каза, че се казва
Джони. Той лъжеше.
- Мхм ама аз не обичам да ме лъжат Джони! Иначе ми е приятно!-усмихнах се.

Той я загледа и каза:
-Еми виж сега.. ако ти кажа истината и пак ще кажеш че лъжа, за това... Джони е достатъчно.. така става ли ? - след тези думи той се усмихна и зачака да види дали ще му мине номера.. Все пак.. той е шпионин лъжата ми е... специалноста..

Момчето се представи като Джони. Както винаги аз повярвах не подозирах, че ни лъжи, но Вики веднага започна да остроумнички. Побутнах я за рамото, за да спре.
- И на мен ми е приятно- казах и направих мила усмивчица, а момчето "Джони" ми отвърна.
- Криеш ли се от някого- попитах и се огледах. Настаани беше мрачно, нямаше никой чуваха се някакви птици. Момчето изглеждаше много запахтяно, очевидно до сега е било бягало.

Развързах си вратовръзката и я свалих от вратът си. Разкопчах си ризата на половина и се видя тялото ми, което лъсна защото беше мокро.. от пот.. Издишах и казах:
-Еми.. потичах мало.. из гората.. имаше едни големи страшни животни и такова.. абе.. нищо сериозно - след тези думи вдишах и издишах и казах:
-А вие? Какво правите в тая тъмница.. Криете ли се ? Ако съм прекъснал нещо да си ходя?

- Нищо не си прекъснал. - усмихнах се аз.
Пак лъжеше ама нищо.
- Е ти от кога си тук. - опитах се да започна нормален разговор.

Малко съмнение ме обзе и си помислих, че ни лъже, но Вик не каза нищо. "Няма да мине номера ти". Той попита дали прекъсва нещо.
- Нищо не си прекъснал- казахме заедно с Вик, като тя беше малко грубичка. Преди Джон да отговори на въпроса на Вик "От кога си тук" от го побутнах:
- Преди това кажи истинското си име и за по после не ни лъжи- усмихнах се...

Той издиша и каза:
-Добре... Аз съм... Шпионин и се казвам Майкъл Уестън.. Тък съм от 4 часа, 27 минути и 19 секунди.. 20 .. бягам от много опитни и богати наркодилъри, който си поръчаха на най-известните убийци да ме убият.. Спасих се.. но не е толкова лесно.. - след тези думи той издиша и каза:
-Приятно ми е... да се запознаем..

» Навътре в гората
» Mалкото магазинче до гората.