Плажната ивица

От внезапното ми откъсване от земята Бъни се стресна и малката му главичка плахо се подаде навън, но аз бързо я побутнах обратно в чантата, за да не може непослушникът да се попилее нанякъде.Когато Джейс ми сложи очилата си се разсмях, защото не ми пасваха и падаха чак до върхът на носа ми, така че очите ми бяха наполовина непокрити.
- Със сигурност ми ходят - казах аз с насмешка и отпуснах глава назад, така че да се нагодят от само себе си.Така обаче не можех да виждам Джейс и бързо ме налегна скука, та да не кажа и носталгия за очите му.Отново изправих шията си и свалих очилата, но не рискувах да ги прибера в чантата, че току виж Бъни реши, че са храна.За моя най-голяма изненада, руменината за пореден път заплашваше да се появи по бузите ми като се има в предвид, че лицето на Джейс бе по-близо от колкото бях свикнала и ми се налагаше постоянно да местя поглед, за да не се чувствам неудобно.Проблемът бе, че с цялото си същество желаех да не свалям очи от него, но онази натрапчива гадинка наречена разум не ми позволяваше подобни своеволия.Затова просто положих главата си на рамото му и въздъхнах вдишвайки от аромата му - така познат и успокояващ.
- Къщата близо до плажа ли е?Защото, ако е така си голям късметлия.В Ел Ей е доста трудно да се намери жилище и то на толкова хубаво място - казах аз като се опитах да се разсея от мислите си, които устремено се въртяха в една единствена насока - Джейс.

В първите няколко секунди седях като вцепенена докато мозъкът ми бавно анализираше случилото се.Опитах се да кажа нещо, да пробия път между тишината, но мислите ми бяха заети да си спомнят само едно и също и това ме побъркваше.Усещах устните си парещи и подпухнали, сякаш бяха готови за още хиляди целувки, а аз с удоволствие щях да им угодя.Накрая се предадох под ударите на сърцето си и бавно се надигнах на пръсти, а след това предизвиках втора, още по-нежна и дълбока целувка.Наслаждавах й се с цялото си същество докато прецизно прилепвах тялото съм към това на Джейс и постепенно забравях коя съм.След малко се отдръпнах с негодувание, за да разуча лицето му и да преценя дали тези неща, които изпращат пеперуди в стомаха ми са истински и желани и от двете страни.Не бях сигурна дали всичко не бе някоя шега, но нормалните приятели не си погаждаха толкова интимни номера, нали?Защото, ако човекът, след който душата ми тичаше ме бе приласкал, само за да ме подразни, сигурно сърцето ми щеше да се разпадне на парченца.
- Какво беше това? - попитах плахо.Цялата треперех в очакване на отговора му и силно се надявах чувствата на Джейс да не бяха само повърхностни, защото си бях изпатила от подобни.Не исках да си го причинявам отново и то от пустата наивност."Той е различен, винаги е държал на теб" - шепнеше едно гласче в главата ми,а аз му вярвах безрезервно.

След като чух думите му аз сведох глава и леко прокарах пръстите си по неговите, сякаш просто си играех.Тази моя реакция бе породена от загубата на ума и дума и аз просто не знаех какво друго да направя освен да го погледна в очите.Усетих как лицето ми грейва така както на малко дете получило дългоочакван подарък.Усмихнах се и се приближих по-близо облягайки главата си на него и слагайки ръце на гърдите му.Беше толкова хубаво, че едва повярвах, че не сънувам и ще се събудя плачеща.Но ароматът му, топлината, устните...всички фактори ме насочваха само към един извод - намирах се в реалността и за първи път от доста време бях истински щастлива.Надигнах се отново на пръсти и слях устните си с тези на Джейс.Този път пуснах всичките си сетива на свобода и си позволих по-дълбока и изгаряща целувка.След малко я прекъснах с нежелание, за да прошепна в устните му, това което ме раздираше отвътре от доста време:
- И аз - промълвих и продължих със заниманието си усещайки разбиващите се вълни на страст в мен.После внимателно се отдръпнах и продължих да гледам Джейс в очите.Ей така, просто го гледах и нежно сплитах пръсти с неговите.
- От кога? - зададох въпрос аз и бях сигурна, че той ще разбере за какво го питам.Работата бе там, че ние винаги сме били много добри приятели и така и не бях забелязала някаква промяна в чувствата му.До съвсем скоро бях убедена, че та са едностранни.

Смеех се докато Джейс така устремено ме носеше към водата.Вече почти бях забравила за това, което планирахме преди малко.Явно и на него не му се разглеждаха жилища, щом като му хрумваха такива лудории.След малко смехът ми бе прекъснат, когато и двамата се озовахме във водата.Никога не се бях потапяла цялата и то с дрехите.Очевидно за всичко имаше първи път, а на мен току що ми се случи един наистина мокър такъв.Тъкмо се бях наканила да кажа нещо на Джейс, когато една вълна се разби в мен и аз се закашлях през смях.Още по-смешното бе, че ме бе бутнала и докато съумея да се изправя идваше нова, която отново не ми позволяваше да го направя.С известна трудност се добрах до Джейсън и го бутнах във водата, за да подгизне хубавичко и той.След това сериозно се залових със заниманието да отлепям дрехите от тялото си, но мисията бе невъзможна, защото както предполагах вече ми се бяха превърнали във втора кожа.
- Аз може би с един-два месеца по-рано - отвърнах на предишният му въпрос с усмивка и побързах да разроша косата му преди да я преглади.Изкисках се, когато видях резултата, но от гърлото ми излезе някакъв странен, бълбукащ звук, породен от поредната доза вода, която погълнах.И въпреки морските ми неволи, не ми се излизаше на сухо точно сега, защото бях щастлива и някакви си мокри дрехи нямаше да ме накарат да си тръгна.Вместо това се изправих и се затичах прорязвайки вълните.Водата ми бе до кръста и подобни движения нямаше как да станат бързи, но пък не се предавах.
- Още ли стоиш там? - попитах аз Джейс закачливо и продължих да тичам, за да придобия известна преднина в току що хрумналата ми игра на гоненица.

- Да, Ели може най-добре с пояс - казах шеговито, но в същото време сериозно премислях колко съм добра в това и дали трябва да рискувам да навлизам навътре.Реших, че съм способна на тази "малка" саможертва.Внимателно се спуснах от тялото на Джейс и осъзнах, че водата почти покрива устата ми.Повдигнах се леко, за да не се нагълтам и с известни усилия успях да се задържа на повърхноста.След това се усмихнах, за да прикрия лекото си неудобство от по-дълбоката вода и казах:
- Чувствам се почти готова - казах и се нагодих, така че да се отблъсна от дъното и потеглих.Плуването ми бе бавно или, ако бъда по-мила със себе си, просто не достатъчно бързо.Засмях се на неспособността си да правя каквото и да било правилно и се постарах да се обърна към Джейс, така че да не получа безплатен билет до дъното.
- Нямам наличен пояс, така че ела, моля те.
Подсмихнах се и го подръпнах за ръката, за да ме последва.След няколко метра вече бях напълно убедена, че, ако случайно се отпусна краката ми няма да срещнат пясъка.И както и очаквах застинах на едно място наблюдавайки океана пред мен с чист ужас.Просто не ми стискаше да продължа навътре.Затова побързах да се обърна, но се блъснах в Джейс.Явно през цялото време е бил плътно зад мен, за което трябваше да му благодаря.Съвсем леко преплетох краката си около кръста му и ръце около раменете му, така че да не съм причина за удавянето му.
- Трябваше да си купя някой хубав, шарен подпис на идване - казах закачливо и го целунах жадно.Знаех, че сме на не малко разстояние от брега и краката ми не стигат дъното, но на голяма част от мен това не й пукаше.Сякаш да бъда тук с Джейс е нещо напълно нормално и в реда на нещата.

Джейсън се смееше на вскяа от реакциите на моичето, което все пак донякъде можеше да плува. Ако и бе за пръв път бе наистина много добре. Явно бързо схващаше, но и може би имаше и желание. Тя тръгна да плува бавно и плахо навътре, а момчето загрижено да не я изпусне оточи я следше. След малко оглеждайки голямото море осъзна, че не може да продължи, но понеже не стигаше дъното плувайки реши да се върне на по-плиткото. Понеже Джейс беше плътно зад нея, тя се блъсна в него, а той се засмя при мисълта, че на него сега водата му стига до шията, а тя изобщо е стига дъното. Усмихна и се и отово я хвана за кръста, за да не я изпуска никъде.
- Като за първи път се справяш доста добре!- каза усмихнато и започна да върви с нея. Тръгна към по плиткото там, където Ели ще стига дъното, но изобщо не искаше да я пуска. Вече реши, че водата трябва да стигне долу-горе до гърдите и, защото на него му стигаше до кръста.
- Искаш ли да пробваме пак без пояс!- усмихна се и не я пусна. Знаеше че ако тя иска сама ще слезе от него, за това обикаляше с нея и от реме на време я пръскаше с вода.
п.п съжелявам за късия пост ):

- Ако ти си пояса, не искам - казах аз закачливо и за пореден път впих устни в неговите.От както Джейс разкри чувства, които аз не предполагах, че изпитва към мен, не спирах да го дарявам с нежни милувки и целувки.От последното повечето май спадаха към по-страстните и дълбоки, но всичките години на сдържане си оказваха влияние.Ала бях сигурна, че дори и да си бяхме признали преди време, пак щях да го жадувам толкова колкото сега.Положих глава на рамото му и въздъхнах със задоволство.Чувствах се готова да се устремя и към най-дълбокото стига да съм с него и то не заради службата му на спасителен пояс, а просто да усещам присъствието му и да се радвам на очите му.Затова се отпуснах във водата и правейки му знак да ме последва решително потеглих към някоя по-опасна, морска дестинация.Плувайки заедно с Джейс и от време на време увивайки тялото си около него постепенно забравях, че сме твърде далеч от брега и този път и двамата не можехме да стигнем дъното.Всъщност, не отдавах особено значение на това.Бавно се понесох към Джейс и го дарих с дълга целувка включваща доста приятно преплитане на езици.Знаех, че не ми оставаше достатъчно време до осъзнаването, че съм на дълбоко и скоро щях да се вцепеня и вероятно потъна, но използвах временното си замайване и се радвах.
- Не ми е за първи път - казах аз, а после с усмивка добавих - за втори.И причината за моментното ми добро здравословно състояние изобщо не е бързото ми схващане.
Завъртях се още един път и си откраднах нежна, главозамайваща целувка.