Плажната ивица

Реших да се поразходя из Ел Ей, да си почина от работата и всичко.
Вързах косата си на кок, сложих си слънчевите очила и жълтата рокля. Излязох от вкъщи и се запътих към плажа. Още времето беше студено и не можех да се изкъпя в него, макар че вече нямах търпение за лятото.
Събух сандалите и ги носих в ръце. Вървях го плажната ивица, докато не видях момиче пред мен. Беше ми позната, бях я виждала по телевизията.
-Здравей. - поздравих я.

Щом каза Мери, вече си спомних, че е актрисата Мери Вам Пир, но реших днес да не говоря за работа. Искаше ми се един свободен ден, в който да си почивам.
-Аз съм Серина. - представих се на свой ред.
Приближих се към брега, където вълните се разбиваха. Намокрих краката си и се наслаждавах на звука от разбиващите се вълни и вятъра.
-Е, как си Мери? - попитах и свалих слънчевите си очила.

-Ами добре съм, напоследък е малко напрегнато. - измънках.
Скоро усетих че ми става студено, за това се отдалечих от брега и седнах на сухия пясък. Вятъра рошеше косите ми и измъкна няколко руси кичури от небрежния ми кок. Аз припряно ги сложих зад ухото си, след което погледнах към Мери. Бях радостна от факта, че поне веднъж разговарям с някого, и то не за работа. Защото напоследък единствено само с работата свързваха моето име - Серина от филма, Серина от филма! Това естествено ми беше досадно, но се опитвах да се примирявам някак си.
-Ти нова ли си в Лос Анджелис? - попитах - Аз дойдох наскоро.

-Аз дойдох тук преди половин месец. - споделих. - Сега тук обмислям нови проекти. И съм сигурна, че лятото ще стане много по-забавно.
Потвърдих твърдението си с кимане, след което се усмихнах и погледнах към морето.
-Всъщност не съм тук само заради филмите, искам да намеря и малко приятели. Решила съм да остана тук по-дълго.

- Всъщност и аз така си бях обещала, когато дойдох за снимките. И мисля да спазя обещанието си, докато доведената ми сестра или брат дойде тук. Родителите ми казаха, че имам доведена сестра и брат. Поне така разбрах. А сега я чакам да се появи тук в Л.А.- казах на един дъх и реших, че съм много приказлива и казвам твърде много лични неща за това реших да спра.
- Ами ти имаш ли тук някакви роднини?- попитах и застана на колене.

П.П- тръгвам на даскало. после ще пиша )

След като с Мери си тръгнахме от концерта на сутринта дойдохме на плажа.
Опънах си кърпата и легнах до си доспа.
-Какво ще правим?
Зачаках отговор.

Аз я придърпах и казах:
-Не малко да се попечем искаш ли?
Гушнах я и затворих очи.
Чаках да каже нещо!

-Ами аз съм на 25,а ти?
-родителите ми са далеч от тук.
Целунах я и зачаках и тя да каже.
Сложих си очилата.

Вече се бях убедила, че Лос Анджелис определено не приспада към най-спокойните места на света - досущ като Ню Йорк.Хора, коли, задръствания, смог...Точно в този момент исках да избягам от сивата действителност и с плаха походка се запътих към един от малкото тихи плажове по крайбрежието на огромния мегаполис.С доста трудност се добрах до тук, защото в този град повече бяха туристите, които и понятие си нямаха от нищо, отколкото кореняците.Но сега, когато пристигнах, горда усмивка разцъфна на лицето ми и вдишах чистият, морски въздух, любувайки се на приятния бриз.Изкачих една дюна и се озовах на същинската ивица.Пясъкът бе толкова чист и топъл, че сърце не ми даваше да го пренебрегна и да си остана с обувките.Затова ги свалих и припнах към водата, но потопена само до глезените.Все пак бяха дошла тук просто на разходка.И докато осъществявах дългоочаквания си блян ми се стори, че само на няколко метра от мен стои някого, когото познавам.Не бях много добър физиономист, но успях да доведа образа на "непознатия" до категорично име.
- Джейсън?
По бузите ми плъзна лека руменина щом си спомних несподелените ми трепети към него.Разбира се, си останаха несподелени.Та аз тогава бях само на шестнадесет и през ум не ми минаваше да си обяснявам чувствата, така че се бях примирила.Част от мен не беше, особено наблюдавайки външния му вид, но вече уж пораснах и както винаги е било сме си само приятели.

Надигнах се на пръсти и го целунах съвсем леко по бузата, а после на лицето ми се появи усмивка, която приличаше повече на извинителна след някоя сторена беля.Но ние бяхме приятели и това бе поздрав между такива, нали?Странно, нещо ме караше да прибавя поне още няколко "нали".
- Реших да продължа скромната си кариера на модел на малко по-високо ниво, но не съм напълно сигурна в това.Все пак, коя съм аз, че да се меря със световно известните и то в Ел Ей?
Засмях се на себе си.Сега като казах всичките тези неща на глас наистина прозвуча като смехотворна глупост.Определено трябваше още доста хляб да изям, за да се нарека с чиста съвест красива и фотогенична.Още се възприемах просто като симпатична и въпреки обръщението на Джейс към мен, не си промених мнението за собствената си външност.
- Ами теб кои ветрове те доведоха тук?Честно казано, не виждам някаква значителна разлика между Лос Анджелис и Ню Йорк.
Вдигнах обувките си и ги хванах в ръка, защото плажът бе твърде красив, че да не го удостоя с разходка по дължината му.Усмихнах се и хванах ръката на Джейсън подръпвайки го леко, за да ходим заедно.

Погледнах го с почуда и после чертите на лицето ми се преобразуваха в искрено лъчезарна усмивка.
- Поздравления!Да си фотограф в Ел Ей е...не мога да намеря подходяща дума, но съм сигурна, че много хора биха искали да бъдат на твоето място.
Проследих погледа му и на свой ред погледнах към слънцето.Бях ми необходими няколко премигвания и известно насълзяване на очите докато не си спомних, че това, което правих е вредно за зрението.След това сложих ръката си върху очите на Джейс и се изкикотих тихичко.Когато се отдръпнах видях усмивка на лицето му, но не изчаках, за да чуя какво ще каже, а вместо това отново подръпнах ръката му, за да продължим разходката си.
- Да, допускам, че притежавам известно количество чар, но дори и естествена не мога да посмея да се сравнявам с преуспелите в този бизнес - допълних аз към темата от преди малко и повдигнах рамене с примирителна гримаса.После скришом отворих малката си чантичка и извадих от едно пакетче няколко ситно нарязани парченца морков, за да ги сложа в устата на зайчето си, което без прецизно скрито вътре и с цел бях предвидила да не закопчавам ципа до край.Често обичах да го изкарвам уж на разходка, но не можех да му позволя да тича самичко наоколо.

- Да - отвърнах аз с усмивка и шмугнах още няколко резънчета морков в малката устичка на зайчето, което наистина бе много малко.Бе по-малко и от шепата ми и затова понякога ми бе трудно да го търся, та било то и вкъщи.Животинката инато се устреми към останалата част от храната му, която държах в пликчето, но му стигаше толкова за днес.Както и при хората, така и при животните режимът бе един и същ - много пъти на ден, но по малко.Това, естествено, не се нравеше на Бъни, но неговата дума никак не тежеше по този въпрос.
- Дръж го здраво, защото точно сега дивото го зове.
Засмях се и се оплезих на пухкавата, заешка топка, която никак не й се стоеше мирно.Докато гледах как дребосъка постепенно кротва с примирение, осъзнах, че от вече няколко дълги минути с Джейс не си бяхме казали и думичка.Стори ми се, че беше толкова тихо, че когато чух смеха на някакви туристи разхождащи се в близост до нас подскочих като попарена, а после за пореден път позволих на лицето си да придобие натрапчив, червеникав цвят.Все така мълчаливо и със срамежлива усмивка поех Бъни и внимателно го прибрах в импровизираната му колибка - чантата.Беше минало немалко време от последната ни среща, а присъствието на Джейсън още ме караше да подкосявам крака.Никога не му бях казвала, че изпитвам нещо към него и вероятно заради това се поставях в такива конфузни ситуации.Все пак, винаги сме се водели просто приятели.
- Е, ъм...тук е красиво.
Сложих ръка на устата си веднага щом изговорих тази пълна простотия.Просто не знаех какво да кажа и очевидно не ми се получаваше смислено.

- С удоволствие - казах аз и се опитах да замаскирам неудобството си от преди малко с широка усмивка, но не бях сигурна дали това е имало заличаващия ефект, към който се стремях.Нагодих чантичката си, за да може Бъни да се чувства по-удобно там вътре и с Джейс тръгнахме в обратната посока, а аз не пусках ръката му.Преди ми бе навик и си личеше, че топлата му ръка обгръщаща моята ми е липсвала.В интерес на истината, самият той ми липсваше непоносимо много и сега, когато го видях отново и нестихващото трептене на сърцето ми се върна, се чувствах искрено щастлива, пък макар и криеща чувствата си.Страхувах се, че ако спра да го правя ще загубя и приятелството му, като се има в предвид, че това, което изпитвам към него е едностранно.Тези мисли ме раздираха отвътре и усетих как усмивката на лицето ми постепенно повяхва, докато не придобих съвсем празното изражение на една изгубена душа.Все пак, Джейсън притежаваше външния вид и харизмата, с която да накара жените да тичат след него.Затова бях почти напълно убедена, че си е намерил някоя, която обича повече от мен.
- Нацелил ли си си вече няколко къщи? - попитах аз, но без да отдавам особено значение на това, което задавах.Просто поддържах разговора, за да не се умълча отново и да започна да се изчервявам и прехапвам устни.