Навътре в гората

Майкъл стигна до тук.. Оглеждаше се в дърветата и дочу нещо, но не знаеше какво е.. Всичко беше толкова еднакво, а нямаше и следа от градът. Той застана до едно дърво, облегна се.. издиша уморително и си каза:
-Да си бях умрял в Маями, а не в тая гора.. - затвори очи изморен и се отпусна.. Беше някак си дървено, но.. какво толква.. спал е на много по-лоши места.. Една вечер сред природата нямаше да му навреди..

Фотосесията мина бързо и лесно с Вон."Дано пак той да ме снима!". Мислех че Вик и оновоа момче Майкъл са още в гората. Тръгнах натам и реших да мина през парка. Поразходих се и неусетно стигнах до мястото. Там нямаше никой. Нито следа от двама. "Сигурно са отишли в някой хотел!"- разсмях се на тези мисли и навлязох в гората, като малко се страхувах и се сетих, че Майкъл каза , че е бягал от животните. Влязох в гората и отдалеч видях момче. Беше легнало до едно дърво. Приближих се и разпознх, че това е Майкъл. Не беше напълно заспал, затова го бутнах по кракът му с крачето си. Той се надигна малко.
- Добре ли си?- попитах...

Някой ме събуди.. Така де.. прекъсна дрямката ми, леко се разсъних и забелязах, че това е Мери. Попита ме дали съм добре, а аз казах:
-Еми.. да - но при изправянето си изпъшках на почти всяко едно движение. Изправих се и изпънах кръста си, а точно тогава се чуха много гадни пукания на кокали. Раздвижих се и допълних:
-Екстра съм.. - след което я погледнах любопитно и попитах:
-Какво правиш тук?

Майкъл стана и изпука кръста си. Каза че е супер. "Малко се съмнявам!". Вдигнах вежди и захапах устните си.
- Търсих вас- усмихнах се. Крастосах ръце и погледнах нагоре, защото беше малко и много по-висок от мен. "Високичък си!"
- Май прекъснах спането- разсмях се. Той е погедна сериозно и също кръстоса ръце. Аз се учудих. "Можело да си сериозен ".
- Сериозно, тук ли ще спиш?- зачудих се...

Изправих се и казах:
-Еми.. опитах се да наметя къде е Лос Анджелис, но.. се изгубих и в момента съм тук.. И такова.. и.. се изморих, но.. нямам проблем с гората.. спял съм насред минно поле.. и къде ли не.. така че.. това си е рай.. Впрочем.. опитвам се да намеря малко помещение.. нещо, което мога да наема за спане.. Имаш ли идея къде има такова?

Той ми каза, че гората е рай с сравнение някакви други местакато минно поле. Попита ме дали знам за някакво жилище под наем , за да се нанесе там.
- Ами може да потърсим. Мисля че знам едно местенце, но ще отидем утре. Искаш ли да дойдеш в нас за един два дена?- казах и се усмихнах. Заболя ме гърба , затова се разтегнах и се облегнах на дървото.
- Какво ще кажеш?- вдигнах едната си вежда "Ще се позабавляваме ли?"

Той се почеса, Извади си очилата от джоба, постави си ги бавно (като Хорейшио) след което каза:
-Добре.. Само при едно условие.. Ще минем през магазина, за да си купя Йогурт.. Обожавам го - след тези думи той се наметна със сакото си и допълни;
-Ти водиш..

Съгла си се и каза, че преди това да минем през магазина, за да си купи йогурт. Засмях се. И аз трябваше да мина през някакъв магазин за чипс.
- Добре аз водя.- тръгнах към пътеката където бяхме.
- Наблизо има магазин. Малко след пътеката извън гората- погледнах го и продължих...

» Тайното местенце навътре в парка.
» Пътеката към гората
» Mалкото магазинче до гората.