Кафене "Lux"

Като нова в този град реших да се разходя да опозная града.Ходих насам натам из магазини,но не купувах нищо,защото не ми се разправяше.Малко,на малко се изморих и поседнах в едно кафене когато влязох и се настаних на една маса започнах да оглеждам кафенето.Обстановката ми хареса.Столовете бяха много интересни.Те бяха с форма на ръчичка. Дойде сервитьорката и ме попита какво желая,а аз й отговорих:
-Една кола.
След малко се появи момиче и боже това беше Роузи,Роузи Хънтингтън толкова я харесвам.

Бях излязла на разходка или по-точно да си търся отново обувки. Имах ужасно много, дори вече едва им намирах място, но все купувах още и още. Днес изненадващо как нищо не ми хареса. Затова реших да се развеселя като се отбих в любимото ми кафе - Лукс.
Видях, че едно момиче стоеше само. Не виждах лицето и. Реших да седна при нея.
-Може ли да седна при теб? - попитах я мило.
Момичето се обърна и тогава я познах. Това беше Адриана.
-А, .. Адриана, здрасти! Как си? - попитах я учудено

-О,Роузи здравей.Не знам,защо се учудвам,че те виждам тук.Имам в предвид в кафето.-Подсмихнах се леко.
-Какво е ставало с теб?Изглеждаш прекрасно.Разкажи ми малко за себе си,защото откога не сме се виждали?Май от последното ревю.
Започнах да я гледам с любопитство и си мислех по-скоро се чудех дали ще успее да отговори на въпросите,защото те излизаха много бързо като водопад.
-Роузи,кажи някоя клюка.-Добавих аз преди тя да е отговорила на преди това запитаните въпроси,а след това отпих от колата си.Боже толкова обичах кола.

-Аз също се радвам да те видя, Ади. Добре че, се засякохме - казах с усмивка
-Мерси, ти също изглеждаш страхотно както винаги де. Аз сега тъкмо се върнах от снимките на Трансформърс. Беше много изморително и забавно.
-Ами при теб има ли нещо ново?- погледнах я мило
Докато говорихме сервитьорката дойде. Поръчах си едно капучино. След малко ми го донесе.
-Клюка, клюка... ами -замислих се и направих физиономия
-Отново съм сама и си търся компания - засмях се и я погледнах. Двете почнахме да се смеем.

Докато си говорихме, едно момче дойде при нас. Личеше си, че познава Ади, защото знаеше името и я попита дали може да седне при нас. Беше доста .... готин. Ади забеляза, че го оглеждам. Хвана ме за ръката и ме дръпна настрани.
-Нищо не правя.... - погледнах я леко учудено и се направих, че не знам, за какво говори, но тя не се хвана.
-Ами... да, харесва ми-погледнах я.
-А кой е той? Няма ли да ни запознаеш?-засмях се
Тогава с Ади се върнахме на масата. Седнахме
-Здрасти, аз съм Роузи - реших набързо сама да се представя.

-Аз съм Мат.-засмях се.
-Как сте?-попитах ги аз.
Бях си изпил кафето и затова си поръчах натурален сок от портокал.
-Искате ли нещо за пиене?
Забелязах,че Роуз ме оглежда и я попитах:
-Роуз има ли нещо, което те притеснява в мен?
И я загледах учудено.

Засмях се след всичко което Мат издрънка.Боже той не забелязваше,че на Роузи й допада.Изпих си колата и викнах на сервитьорката да ми донесе още една.Върнах погледа и слуха си на нашата маса,защото беше най-забавно от всички други маси.
-Нали ни попита искаме ли нещо за пиене...поръчах си.Между другото аз черпя.-Усмихнах се,но не можеше да се каже,че е мило като както виждаш някой,казваш му здрасти и се усмихваш,защото ти е приятно и се усмихваш мило.Е тази усмивка не беше такава.Наместих се по-удобно на стола и попитах:
-Роуз поръчвай,а и след като изпием тези питиета ще идем някъде другаде нали?Не ми се седи повече тук,но ще е след като изпием напитките си,защото умирам за тази кола.-Засмях се леко.След това добавих:
-Ооо,Роузи забравих да кажа и аз нямам момче...не си единствена,но май ще си намериш.-намигнах й след което се облегнах на стола и отново отпих от колата си.

Мат ме попита, дали нещо ме притеснява. Аз го погледнах и казах
-Не, нищо.
На нашата маса беше много забавно. Добре че, не бях продължила с магазините - помислих си.
-За мен също една кола - засмях се и погледнах към Ади.
Изненадах се когато тя ми каза, че също е сама.
-Сериозно ли? Не мога да повярвам - направих учудена физиономия.
-Ако искате после може да отидем у нас? - погледнах първо към Ади, а после и към Мат.

-А защо не отидем на разходка?
Времето беше хубаво и беше само за разходка.Изпих си сока и станах изчаках ги да свършат и те.
-Да идем по магазините?

-Не!-Отсякох аз.
-Аз съм против не ми се ходи по магазини нито ми се разхожда пак.Роузи ти за или против?-Загледах я леко ядосано и все пак любопитно.Пийнах малко от колата си докато чаках нейния отговор.Тя беше със замислен поглед което личеше,че докато не го махне няма да получа отговор.Според мен ако и двете бихме искали да идем у тях и той ще се съгласи.Боже толкова ме беше яд.Той не забеляза всъщност,че тя го сваля,а аз не просто искам забавление за една нощ.Мразех ги такива...Пийнах още веднъж от колата си.

Аз се бях замислила, защото с Ади имахме свои планове, които не включваха обиколки по магазините. Известно време гледах с този поглед, а след това казах:
-И аз съм против - погледнах към Ади.
-Две на 1, значи ние печелим, нали? - засмях се.
Чудех се, как изобщо не разбираше намеренията ни или пък ги разбираше, но не искаше да участва в тях...... не не мисля, че някой би ни отказал. Все пак ние момичета мечта *хихих*.
Двете с Ади, зачакахме реакцията на Мат.

Видях,че Мат не ни отрази.След няколко минути ми звънна телефона и аз се отдалечих от масата.Все пак видях,че е мениджъра ми и не исках да говоря на масата.Беше ми неудобно.Обадих се по телефона и оттам се чу:
-Адриана,отново си забравила за снимките трябваше да дойдеш да си вземеш дрехите и да ходиш в студиото за фотосесийте.-Аз отговорих:
-Охх извинявай.Съвсем съм се отплеснала.Между другото Роузи е с мен да я викна ли?-Мениджъра:
-Нейните са малко по-късно,но ако и тя е съгласна може да отидете заедно.Къде си?Аз ще ти донеса дрехите.-Аз:
-В кафене Лукс с Роузи и Мат.Мисля,че не го познаваш.-Той:
-Добре след малко идвам с дрехите ти или и двете само ще излезете аз за всеки случай ще взема и нейните.Така де вие само ще ги вземете и ще ходите към студиото.Предполагам и знаете къде е...-Аз:
-Да,да знаем не за първи път се снимаме.И добре ще й кажа тя ако иска ще дойде.Чао,довиждане.-И затворих телефона.След това се върнах на масата и казах на Роузи:
-Роуз,мениджъра се обади аз ще трябва да ходя на снимки...Той ще ни донесе дрехите тук,защото аз съм забравила и няма да имаме време пеша да ходим.Той като ни донесе дрехите ще ни закара.И така де ако искаш можеш да дойдеш с мен,но по принцип твоите са по-късно от моите.

-Добре, съгласна съм, Ади. Ще е още по-забавно щом ще сме заедно. - Усмихнах и се аз.
-Не знаех, че и ти имаш снимки днес, но съм много щастлива, че е така. Ще си прекараме страхотно. - Погледнах към нея
-А той кога ще дойде? Дано да не бърза много, за да си допием колите на спокойствие. - Двете се засмяхме.
Мат продължаваше да не ни обръща внимание. Имах чувството, че се е отнесъл някъде замечтано. Затова и ние спряхме да му обръщаме внимание. говорихме си само двете.
-Твоята фотосесия каква ще бъде? - Попитах Ади. Обичах да любопитствам.

-Ами за Свети Валентин въпреки,че мина.-Помълчах малко след това попитах Роузи:
-И твоята ли ще е за Свети Валентин или ти си я минала тази фотосесия?-Усмихнах се и глътнах малко от колата си.След малко мениджъра ми чукна на стъклената врата на кафенето.
-Оппа май желанието ти да си изпием напитките не беше изпълнено.Хайде да тръгваме.-Викнах сервитьорката и платих сметката на трима ни.След което станах от стола и двете си тръгнахме.Взехме дрехите си от мениджъра и се качихме в колата му.С качването чаках Роузи да ми отговори на въпроса който зададох докато бяхме в кафето: "И твоята ли е за Свети Валентин или ти си я минала тази фотосесия?".

-Жалко, че не се изпълни. - Усмихнах и се.
Мениджърът и дойде. Ади плати сметката. После се качихме в колата и потеглихме към студиото. Малко след като се качихме, отговорих на въпроса на Ади, който ми беше задала, но нямах възможност преди това да отговоря:
-Да и моята ще е за Св. Валентин. Трябваше да я направя миналата седмица, но не се получи, защото фотографа беше болен и затова я преместиха за днес. - Засмях се.
-Нямам търпение снимките да почнат. - Казах усмихнато.

Докато пътувахме към студиото ми звънна телефона и от там се обади фотографа:
-Адриана, няма да може да се снимате днес,защото ми излязоха ангажименти.Много съжалявам,но друг път ще трябва да дойдете.Довиждане,Ади.-Аз отвърнах:
-Добре.Чао,чао.-След това се обърнах към шофьора:
-Спри там-И посочих една редичка на която бяха паркирали малко коли,но...все едно.Шофьора спря.Обърнах се към Роузи:
-На фотографа са му излязли ангажименти.Няма да ходим на снимки.-Погледнах разочаровано.Слязох от колата и дръпнах Роузи да дойде там където аз седях,за да й кажа:
-Роуз наблизо е гората искаш ли да се разходим?Искам да се отпусна.Съгласна ли си?