Бар "Amber"

Днес реших да изляза навън и да купонясвам. Бях в добро настроение, и докато си оправях косата и се преобличах си тананиках една песен.
Най-сетне бях готова. Облякох се така и излязох от вкъщи.
Отидох в бар "Amber". Поръчах си една водка, след което седнах на една маса. Кръстосах крака и отпих една глътка от чашата.

Вдигнах поглед и огледах момчето, което ме попита дали мястото е свободно. Имаше доста чаровна усмивка..
-Да, свободно е. - и аз се усмихнах.
Момчето се настани до мен, а аз пресуших чашата с уиски. Направих знак на сервитьора да дойде.
-Аз се казвама Серина. - представих се.

-Не, не съм от тук. Дойдох за да снимам филм.. Е, всъщност не само заради това, бих искала да остана тук за известно време. - обясних аз, и тъкмо другото уиски дойде.
Отпих няколко големи глътки и изобщо не ми пукаше, че ще ми дойде в повече.
-А ти Вон, какво работиш? От тук ли си? - попитах аз.

-Всъщност, беше да стана модел, но после осъзнах, че съм по-добра като актриса. - споделих.
Радвах се, че можеше да се срещнем при снимането на някой филм.
Изведнъж усетих че главата малко ме боли, но си поръчах трета чаша. Бармана я донесе, а аз отпих отново голяма глътка. Всичко ми беше замаяно, и ми се смееше по необяснима причина.

-Добре. - съгласих се и се усмихнах.
Пуснах чашата и се изправих бавно и внимателно, но за щастие се оказа, че не залитах.. За сега.
С Вон се запътихме към дансинга и затанцувахме. Скоро смениха музиката с по-бавна.

-Защото съм от около месец тук и нямам много приятели.. Нямам време и за приятели с тази работа. - отвърнах и се усмихнах нещастно.
Продължавахме да танцуваме, а Вон ми ставаше все по-симпатичен. Не знам дали щеше да се окаже, че си падам по него.
-А ти, защо си сам? - попитах го на свой ред.
Погледнах го в очите закратко и се усмихнах. Предполагам, че момичетата му се лепят като магнит, и не знаех защо е дошъл тук сам.

Когато лицата ни бяха толкова близо, усетих че май се изчервявам. Но пък ми харесваше.
-Нямам. - казах малко по-тихо от преди - А ти? - попитах отново на свой ред.
Гледах го в очите и междувременно танцувах. Искаше ми се да се приближа още, но не знаех какво ще се случи после.

Реших да рискувам, не ми пукаше, че после може да ме отблъсне. Поне за кратко щях да съм щастлива.
Придърпах Вон към себе си и го целунах кратко, но страстно. После го пуснах, погледнах го в очите и измънках едно:
-Съжалявам..
Грабнах чантата и якето си, щях да си хвана такси.

Радвах се, че не ме отблъсна, и вероятно и той има някакви чувства към мен. Усмихнах се и му казах:
-Вон, аз те харесвам.. - след което отново го целунах страстно и обвих ръце около врата му.
Имах нужда от някой близък, а това можеше да се окаже точно Вон.

-Ако искаш в нас, днес съм сама. - казах му и просто не се сдържах и се усмихнах.
Но това беше една от най-искрените ми и влюбени усмивки. Рядко се появяваше на лицето ми.
Казах адреса на шофьора, а той тръгна към къщата ми. Извадих портмонето си, за да платя когато пристигнем.

П.П. Продължава в Къщата на Серина